Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина (връх Българка — 1181 м), от която започва Източна Стара планина. Северно от града е разположен природният парк “Сините камъни”, който обхваща близо единадесет хиляди и петстотин хектара от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.
Името на града произхожда от разположението му – при сливането на равнината с планината, а също и на трите реки Асеновска, Селишка и Новоселска. По време на периода на българското Възраждане Сливен става известен като “градът на 100-те войводи” – Индже, Злати, Кара Съби, Радой, Христо, Конда, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Таню Войвода и много други.
Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен е дърво от вида Ulmus kampestris (полски бряст) и е на около 1000 години. Обявено за защитен обект, който се охранява от държавата, той е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), която се е простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км. от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути.
В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес. За Сливен е характерен падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Сливен отстои на 280 км източно от столицата София, на 100 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция.